Тийейджърската възраст е предизвикателство, както за порастващите млади хора, така и за техните родители. Сякаш изведнъж, до вчера милото ни и добро детенце, започва да прекарва повече време с приятелите си отколкото с нас, когато е вкъщи предпочита усамотение, тръшка ни вратата под носа, крещи и не чува какво му говорим. Настроенията рязко се сменят, може да ти изкрещи: „Мразя те, ти си най- ужасния родител на света!“ и след пет минути да те прегърне, и да ти каже колко много те обича. Спокойно, вашият младеж или девойка е не по- малко объркан от вас самите. Както всяка трансформация, така и тази от дете във възрастен е трудна, тъй като приключва един период и започва нещо ново и непознато. А адаптацията към новото и непознатото изисква време, търпение и подкрепа от средата.
Това е възраст, в която настъпват големи промени както на физическо, така и на ментално, и емоционално ниво. За да протече здравословно процеса по порастване и намиране на себе си, те трябва да се отделят от нас (често, чрез смяна или имитация на различни идентичности). Това е болезнено както за тях, така и за нас.
За да бъдем честни, трябва да признаем, че порастването на нашите деца е свързано до голяма степен и с личностните ни кризи, като родители. Ние осъзнаваме, че започваме да остаряваме, губим контрол над децата си, авторитета ни е подложен на съмнение. Виждаме как се провалят нашите очаквания, те да осъществят нашите мечти, да живеят живота, който ние не сме успели да живеем. Прехвърляме своите амбиции върху тях, а забравяме, че те си имат собствен живот, собствени мечти и усещане за правилно и грешно.
Все по- често нашите младежи ни отговарят с фрази като „ Все тая,“ „Не ми пука“, „ Остави ме намира“, „Няма смисъл да говорим, ти не ме разбираш“, „Не трябваше да ме раждаш“…, осъзнаваме, че връзката между нас се къса и се чувстваме безпомощни.
Как да възстановим връзката?
1) Присъствие – не е необходимо да прекарвате много време с тийнейджъра си, а времето в което сте заедно да сте изцяло отдадени на него/нея. Може и да звучи изненадващо, но тийнейджърите много мразят, когато си ровите в телефона или играете с кучето (скубете си веждите, гледате сериал и т.н), докато говорите с тях. Покажете им, че времето прекарано с тях е наистина важно за вас, като им отдадете цялото си внимание.
2) Бъдете добър слушател – дори да ви е скучно или неприятно това което чувате понякога, опитайте се да ги разбирате и приемете това, което ви казват. Те имат нужда да знаят, че могат да споделят с вас и да бъдат подкрепени. Когато не сте съгласни с нещо просто повторете неговите/нейните думи. Като ги чуе отстрани е възможно да ги възприеме по друг начин, а на вас това ви дава време да се успокоите и да реагирате по – спокойно. Преди да пристъпите към осъждане или съвет, попитайте за тяхната гледна точка по въпроса.
3) Опитвайте се да не „четете лекции“, „конско“, а провеждайте разговор, т.е. не водете монолози, а включете тийнейджъра в разговора. В противен случай, той или тя просто ще спре да ви слуша. Иначе казано - говорете с него не на него.
4) Отнасяйте се с уважение. Когато уважавате мнението на вашият тийн, и се опитвате да говорите с него като с голям и разумен човек, вие му показвате, че го оценявате, запазвате достойнството му и го предразполагате да ви има повече доверие и да споделя с вас. Фрази от типа „ Ще направиш това, защото аз ти казвам!“, го поставят в отбранителна позиция. Той или тя може и да не възроптае външно, но отвътре ще се разбунтува и последиците от този бунт са непредвидими. От друга страна, ако му обясните като на равен, защо е добре да направи това или онова и искате и неговото мнение по въпроса, шансовете ви за успех доста ще се повишат. Покажете, че уважавате мнението му, дори и да не сте съгласни с него.
5) Опитайте се да проявите разбиране. Вие и вашият тийнейджър живеете в различни реалности. Докато родителите са по- склонни към критика, предвиждат и плануват, тийнейджърите по- скоро живеят тук и сега. Бъдещето им се вижда абстрактно и много далечно, и предпочитат да не мислят за него. За повечето от тях единствено важно е актуалното им състояние. Например: знаете, че дъщеря ви утре има тест по математика и вече е получила една двойка. Вместо да учи, обаче, тя цял ден си чати с приятели и изглежда крайно заинтересована в тази си дейност, и крайно не заинтересована по отношение на математиката. Започвате със спокоен тон и бавно усилвате децибелите, след като се срещате със стена. Не разбирате как е възможно да не ѝ пука, че утре ще се провали, вероятно ще остане на изпит, ще си съсипе лятото (а също и вашето), оценката в дипломата ще е ниска, съответно шансовете ѝ за висше училище ще намалеят, няма да се сдобие с добра професия, ще попадне в недобра среда… В същото време дъщеря ви преди два часа е получила съобщение, че са видели гаджето ѝ и най – добрата ѝ приятелка да се прегръщат. Да, тя знае, че математиката е важна, но точно в този момент, тя остава на заден фон. Точно в този момент, тя е разочарована , чувства се предадена и изпитва болезнени чувства. Това от което тя има нужда сега е човек, на когото да се довери, да сподели и да ѝ се признае правото да страда. Едва когато се успокои, тя ще може да се върне към задачите отново. За да се случи това, обаче от вас се иска разбиране, търпение и взаимно доверие.
6) Показвайте любопитство към неговите интереси. Когато проявявате заинтересованост към нещата, които вълнуват вашия тийн, без значение дали става въпрос за музика, танци, спорт, мода, вие му показвате, че той наистина е ценен и важен за вас. Освен това го насърчавате да бъде себе си и да се радва на своята уникална неповторимост. Да мечтае, да експериментира и да пробва нови неща.
7) Не омаловажавайте преживяванията и емоциите му. В тази възраст емоциите се преживяват с много по - висок интензитет, затова и житейските събития се възприемат особено болезнено, дори на нас да ни изглеждат незначими на пръв поглед. Това от което имат нужда младежите е просто да валидизирате и нормализирате техните преживявания. Вместо да му кажете „Голяма работа, че Иван ти е казал смотан!“, пробвайте с: „ Разбирам, че си много ядосан на Иван, затова, че те е нарекъл смотан пред Яна. Нормално е да си ядосан. И аз бих му се ядосала.“ Хубавото е, че макар и интензивни, емоциите бързо се освобождават, и гнева към Иван, най – вероятно скоро ще премине.
8) Не го сравнявайте с другите. Когато му кажете „ Не мога да повярвам, че Иванови имат такова добро и умно дете, а са по – ниско образовани от нас.“, „ А знаеш ли, че на леля ти Гинка дъщерята е спечелила пълна стипендия за образование в чужбина?! Къде сбъркахме с теб?“, „ Брат ти на тази възраст беше къде, къде по – самостоятелен и вече беше взел няколко сертификата по английски! Такива проблем с него не сме имали!“, „Иди да видиш стаята на съседското дете, колко е подредена, а ти живееш в кочина! Така ли сме те възпитавали!“… Всеки човек е уникален и темповете на развитие са различни за всеки. Днес вашият тийнейджър може да не учи, защото е влюбен или защото се опитва да се адаптира социално, или защото още не е намерил това, което го вдъхновява и мотивира. Това далеч не означава, че ще се провали в живота. Когато го сравнявате с другите, обаче в него се вгражда усещането за „не съм достатъчно добър“, „аз съм провал, така или иначе“ и вашия опит за мотивация (чрез сравнение) може да доведе до обратния ефект. Затова вместо да го сравнявате с другите (по –успешни според вас) деца, просто се опитайте да откриете силните му черти и това, което го отличава от другите. Наблегнете на тях, поощрете го и му кажете, че наистина се гордеете с него/нея.
9) Нахранете приятелите му. Освен, че приятелите и храната са основните приоритети на тази възраст, чрез споделянето на храната хората се сближават, а за вас е важно да сте близки с неговите/нейните приятели. Когато спечелите тяхното уважение, уважението на собствения ви син или дъщеря към вас ще се увеличи. Вие ще знаете с какви хора контактува и ще имате резервни варианти когато не си вдига телефона. Ще знаете, как другите възприемат вашето дете и ще можете да разчитате на сигнали от тях, в случай че нещо тревожно се случва с него или нея.
10) Поставете граници. Тийнейджърските години са време в което младежите търсят своята идентичност и изследват нови хоризонти. За да не се изгубят по пътя към израстването и промяната, за да не поемат повече от колкото могат да понесат, те имат нужда от граници (макар, че почти не съм чувала тийнейджър да си го признае). Границите, които им поставяте им дават структура, ориентир и най- вече им носят сигурност, която е особено важна за тях. Границите са начинът по който те разбират, че постъпките им имат последствия и се учат да носят отговорност за тях. И като казвам граници, нямам предвид да сте рестриктивни и ригидни, а да поставите гъвкави и взаимно договорени граници. Ако сте се договорили, например да се прибере в 9:30 , а той или тя се връща в 10:30, то в тогава, той или тя трябва да си понесе последствията. В случай, обаче, че ви се е обадил/обадила и е обяснил/а, че честват рожден ден на приятел, например, тогава може да проявите гъвкавост и да удължите времето.
11) Не се подигравайте и не вкарвайте вина. Понякога фрази, произнесени от родителите, под формата на шега или в моменти на афект, могат значително да понижат самооценката, достойнството и ценността на тийнейджъра. Например: „Плачеш? Пак ли те зарязаха?“, „Още ли не си успял да си хванеш гадже?“, „ Пак ли хапваш, дебеланче?“ , „ За какво се бъхтя по цял ден, така ли се отблагодаряваш?“, „Отрови ми живота!“– тези на пръв поглед безобидни закачки и коментари, могат да окажат негативно влияние върху цялостното развитие и формиране на все още нестабилната личност.
12) Бъдете себе си – тийнейджърите са особено сензитивни към фалш и лъжа, затова не се опитвайте да лъжете или да се поставяте в благоприятна светлина. Всъщност когато им показвате, че не сте безгрешни, но можете да поемете отговорност за грешките си и да понесете последствията от изборите си, вие им давате най – добрия урок за живота. Имайте куража да се извините, когато сте сбъркали – това ви показва като автентичен човек, и по този начин проявявате уважение към личността на тийнейджъра си. Разказвайте му вашите истории и така ще се сближите още повече. Младежите нямат нужда от перфектен и недостижим родител, а от родител, който е достатъчно стабилен да им даде сигурност и с когото да могат да се свързват човешки .
Автор: Мария Атанасова