Конфликтите и гнева са неизбежно явление във всяка връзка. Когато има споделяне и желание да бъде чута другата гледна точка, те могат да бъдат много градивни и здравословни за отношенията. Могат да усилят страстта и желанието за физическа близост, както и доверието между партньорите, увереността, че могат да отстоят на бурите. Те се научават да ценят различията си да се обогатяват от тях.
Когато, обаче конфликтите придобият вербално, емоционално или физическо измерение, при което единият влиза в ролята на насилник, а другият в ролята на жертва, и това е циклично повтарящо се – тогава говорим за насилие.
Всеки човек може да се окаже жертва на насилие без значение от пол, възраст, степен на образование, социално или материално положение.
Домашното насилие се използва с една единствена цел – спечелване и поддържане на тотален контрол. Насилващия всява страх, вина, срам, заплахи, нараняване за да държи жертвата си под контрол (което често е израз на собствената му несигурност). Важно е, то да бъде разпознато в началото. Обикновено се започва с вербални заплахи, ескалиращи до физическо насилие. И докато физическото насилие по принцип се възприема като по – опасно, то ролята на емоционалното не бива да бъде подценявана. При физическото насилие се използва чиста физическа сила, като удряне, връзване и дори сексуално насилие, което е много опасно, но и по- видимо за околните. Емоционалното насилие включва вербални обиди, викове, обвинения, заплахи и т.н., водещи жертвата до себе- подценяване, изолация от околните, зависимост от насилника и липса а свобода. Емоционалното и психическо насилие, не рядко води и до физическо насилие. И, макар че физическото насилие може да доведе до хоспитализация или да остави неизлечими белези, то белезите които оставя емоционалното насилие могат да бъдат дори по – дълбоки.
Някои от знаците, че живеете в условия на емоционално или физическо насилие са:
* изпитвате страх от партньора си през повечето време;
* избягвате определени теми, за да не го ядосате;
* вярвате, че заслужавате да бъдете наранени;
* чудите се дали не полудявате;
* чувствате се емоционално сковани и безнадеждни;
* вярвате, че сте човек без стойност;
*смятате, че вие сте виновни, защото сте го провокирали.
Вашият партньор:
* ви унижава и ви крещи;
* критикува ви и ви принизява, обезценява вашите усилия;
* държи се с вас толкова лошо, че не смеете да се виждате с приятелите и роднините си;
* игнорира или подценява мнението ви;
* обвинява ви за собственото си насилническо поведение;
* вижда ви по – скоро като собственост или сексуален обект, отколкото като личност.
Насилващите използват различни тактики за манипулация и упражняване на сила:
* доминиране – взима еднолични решения и очаква пълно подчинение, без въпроси;
* унижение – кара другия да се чувства без стойност и често жертвите започват да вярват на това, че той/тя е единствения човек, който ги приема;
* изолация – за да държи жертвата си зависима от него, насилващия партньор се опитва да я изолира от околния свят, забранява срещите с роднини и приятели, и изисква да му се иска позволение за всяко действие;
* заплахи – обикновено насилника използва заплахи за да поддържа в своя партньор страх. Може да го заплашва, че ще го/я нарани, ще нарани децата, ще го/я убие или дори, че самият той ще се самоубие. Той може да използва заплашителни погледи, и жестове, да удря и чупи неща и т.н. действия подсказващи, че липсата на подчинение води до насилие;
* отричане и обвинение – насилникът е много добър в измислянето на извинения и оправдания. За своето насилническо поведение, той/тя може да обвинява лошото си детство, ужасния си ден, може да се опита да отрече или минимизира своето поведение или да обвини своя партньор, че го е провокирал.
Цикъл на насилието
Домашното насилие има общ модел или така наречения цикъл на насилието.
Насилие → Вина → Извинения → Нормално поведение → Фантазия и Планиране → Създаване на ситуация →Насилие…
Обикновено между епизодите на насилие, следват извинения и съжаления, както и любовни жестове и скъпи подаръци. Насилващият също така обещава да се промени и декларира, че единствено партньора му може да му помогне. При тези обстоятелства решението за прекратяване на връзката може да е още по– трудно, но продължаването на такъв тип отношения крие реална опасност за потърпевшия.
Ако живеете в условия на домашно насилие – физическо или емоционално не се притеснявайте или срамувайте да позвъните в полицията при застрашаваща ситуация. Потърсете психологическа помощ, за да се справите със ситуацията и да възвърнете контрола върху собствения си живот.
Мария Атанасова