Способността да се реагира бързо в застрашаваща ситуация ни е позната още от времето на нашите предци. В отговор на надвисналата опасност мускулите се стягат, вниманието се фокусира и нервите се подготвят за действие – „бий се или бягай”. В днешния комплексен и забързан свят, стресовитe фактори са по– скоро психологически или социално базирани.
Трудно е да се даде дефиниция на стреса, тъй като ефекта от него е индивидуален. Специалистите определят стреса, като всеки външен стимул, който заплашва хомеостазата – нормалното равновесие на телесните функции. Липсата или загубата на контрол е особено важна характеристика на тежкия психологически стрес, което може да има и физиологични последици. Най– вредни са хроничните аспекти на стреса.
През последните няколко деситилетия, обаче изследователите са установили, че също така стресът може да помогне на тялото. Когато се сблъскат с критично физическо предизвикателство, правилно контролирани реакции на стрес могат да осигурят допълнително сила и енергия, необходими за справяне със ситуацията. Освен това острия физиологичен отговор на стреса, предпазва мозъка и тялото и помага за ре – установяване или запазване на хомеостазата, но продължителният стрес може многократно да увеличи физиологичните реакции на самия стрес, или да се стигне до невъзможност да се спрат. Когато това се случи същите физиологични механизми, които са помагали на биохимичния баланс на организма, могат да го разстроят и да доведат до отключване на болест. В края на краищата възприятието е това, което определя вътрешния физиологичен отговор. Така че, ако можем да се контролираме да възприемаме леки до умерени стресогени, може би е възможно да се избегнат някои от техните вредни последици.
Хроничният стрес
Какво е общото между изнервения човек на касата в супермаркета, или седящия в задръстване, с бягащия хищник, както е било в началото на човешкото съществуване? Ясно е, че тези дейности са много различни, но те провокират едни и същи телесни отговори – освобождаването на хормони (глюкокортикоиди и адреналин), подобряващи паметта, повишаване функцията на имунната система, повишаване на мускулната дейност и възстановяване на физиологичното равновесие. Когато тези хормони продължават да се освобождават за дълъг период от време, последствията могат да бъдат негативни: паметта е нарушена, функцията на имунната система е подтисната, и енергията се съхранява като мазнина.
Прекомерното отделяне на глкокортикоиди води до отслабена мускулатура. Повишено количество глюкокортикоиди и адреналин, допринася за хипертония (повишено кръвно налягане), артеросклероза (втвърдяване на вените) и затлъстяване в областта на корема. Адреналина също така, увеличава отделянето и дейността на телесни химикали, които предизвикват възбуждане, допринасящо за обременяване на организма с хроничен стрес. Тази продължаваща химическа активност може да доведе до артрит и ускорено стареене на мозъка.
Тези констатации са били проверени при експерименти с животни. Стареене при плъхове показва нарушена невронна функция в хипокампуса – областта в мозъка важна за ученето, паметта и емоциите – в резултат на повишена глюкокортикоидна секреция през целия им живот. Освен това прекаленото наличие на глюкокортикоиди преди или веднага след раждането води до налмаляване на нормалния брой неврони и по – малък размер на мозъка. Нещо повече, учените са са установили, различни, свързани със стреса нарушения, включително високо кръвно налягане, запушване на артериите, импотентност и загуба на сексуално влечение при мъжете, нередовен менструален цикъл при жените, колит и диабет. Стресът също така може да допринесе за загубата на сън, като хората са хванати в омагьосания кръг – увеличените глюкокортикоиди забавят процеса на заспиване, а лишаването от сън води до увеличаване на нивата на глюкокортикоиди. (сънна депривация)
Засягане на различни системи в организма. Моного от системите на тялото могат да бъдат засегнати от стреса. Имунната система получава сигнали от нервната система, а също така е чувствителна към много от хормоните циркулиращи в организма, включително хормоните на стреса. Въпреки, че в краткосрочен план повишаването на стресовите хормони улеснява функционирането на имунната система и може да бъде защитно срещу болестотворни патогени, непрекъснатото излагане на глюкокортикоиди подтиска имунната система, често с негативни последици.
От това, обаче, следва да се каже, че глюкокортикоидното индуцирано имуноподтискане, също има своите предимства. Обикновенно глюкокортикоидите овладяват подадения от имунната система стресов тласък. Без тази спирачка се увеличава възможността от автоимунни заболявания, причинени от свръхактивна имунна система. Такива автоимунни заболявания се проявяват, когато имунната защита на организма се обърне срещу себе си. Тогава лицето трябва да бъде третирано с изкуствени форми на глюкокортикоиди /напр, хидрокортизон и преднизон/, за поддържане на имунната система в норма.
Важен определящ фактор на съпротива или податливост към болест, може да бъде личното чувство на контрол, за разлика от осезателната липса на контрол или безпомощност. Този психологически фактор може да обясни големите индивидуални различия във физическия отговор на стреса.
Учените активно работят по тази линия на изследвания. Те се опитват да установят как, чрез контрол могат да се променят физиологичните реакции на стрес, включително регулирането на имунната функция.
Сърдечно– съдовата система също получава сигнали от вегетативната нервна система и стресиращи преживявания имат непосредствени и преки ефекти върху сърдечната честота и кръвното налягане. За кратък период от време тези промени улесняват даването на бърз отговор на стресовите фактори. Когато, обаче, стресовите фактори са хронични и психологични, ефектът може да бъде вреден и резултатът може да бъде ускорена артеросклероза и повишен риск от сърдечен удар. Изследванията поддържат идеята, че хора чиято работа има високи изисквания и слаб контрол, като например телефонните оператори, сервитьори и касиери, са с по– високи нива на сърдечно– съдови заболявания, отколкото хората които могат да диктуват темпото и стила на професионалния си живот.
В допълнение, личностния или поведенчески тип, засяга индивидуалната податливост към сърдечен удар. Хората в най– голям риск са враждебни и раздразнителни, дори от тривиални неща. Това е илюстрирано от едно проучване. Учените изследвали две групи мъже, категоризирани с висока или ниска враждебност. И двете групи били поставени под на тревожност. Изследователите открили, че подложените на тревожност мъже с висока враждебност имали по-високи нива на хормоните на стреса, мускулното кръвообращение и кръвното налягане.
Чрез психотерапия, релакс и спорт много от негативните последствия причинени от стреса, могат да бъдат предотвратени.
Мария Атанасова